Morgenrot: Голата сцена

Das Morgenrot: Театър, лицензиран с червен молив

Берлин, октомври 1931 г. Курфюрстендам блести, а благотворителните кухни са на три улици разстояние. Das Morgenrot е ревю театър на странична улица до Курфюрстендам: позлатена и плюшена зала с четиристотин места, сцена с въртяща се платформа, ред ложи с завеси, репетиционна над бара и съблекалня в мазето, където тръбите тракат цяла нощ.

Театърът изпълнява nacktrevue: дванадесет живи картини на вечер, от политическа сатира до Живите картини — замръзнали, голи композиции от телата на трупата, задържани под цветна светлина, докато оркестърът свири. Това е законно, лицензирано и препълнено. Публиката е Берлин: журналисти, офицери, актриси, банкери, туристи и мъже, които водят жените си и се преструват, че не гледат.

Лицензът е в ръцете на Zensur, полицейската комисия по нравите, която чете програмата ред по ред и отбелязва какво не може да бъде показвано онази вечер. Отбелязаният сценарий е Списъкът на изрязаното, и трупата го изпълнява. Morgenrot: Голата сцена умишлено избягва клишето на Ваймар-Вавилон: това е работно място с график, аптечка, синдикат и вражда за кафето, а еротиката е занаят, практикуван всяка вечер пред непознати. Истинската опасност не е, че шоуто е неприлично. А че една филмова лента доказва, че трупата е изпълнявала това, което цензорът е забранил.

Първоначалната дилема: Девет дни до премиерата

Eros Fable не предлага готови встъпления. Машината изгражда първия ход от световния лор на сценария, неговия състав и вашия лист на героя и започва историята в случаен момент в рамките на една седмица след каноничната дата на сценария. В Morgenrot това означава, че сезонът е в разгара си: театърът изостава с наема, офертата на инвеститора има краен срок, а Zensur реже все повече всяка седмица.

Стандартът за встъпление на машината — един настоящ човек, едно явно желание, едно скрито парче, едно решение — пристига на самата сцена. Вие поехте тази работа по телеграма в рамките на един ден от изчезването на Илзе Дорн и наследихте тебешира ѝ, партитурата ѝ и книга на помощник-режисьора с две липсващи страници. Филмов брокер е идвал до задната врата три пъти със смачкана тенекиена кутия под дъждобрана си и вече е показвал няколко минути от съдържанието ѝ на дама от комисията.

Свобода на протагониста & наръчник за атрибутите

Хореографът по подразбиране е само предложение. Можете свободно да промените име, пол, възраст, ръст, тегло и произход, а всеки NPC в къщата е написан така, че да преследва протагонист от всякакъв пол; еднополовите срещи са напълно приветствани, когато ги инициирате. Четирите атрибута по-долу са тези, които изисква този етап.

Съставът на Das Morgenrot

Начални притежания, инвентар и икономика

Започвате с 380 марки: хонорарът на хореографа и дребната каса на офиса, което е приблизително три седмици от собствения ви наем. Икономиката на театъра е крехка и публична — наемът се дължи всеки петък, на оркестъра и осветлението се плаща седмично, а инвеститорът хер доктор Зайлер тихо изкупува дълговете на всички, свързани с Моргенрот, преди офертата му да изтече в края на ноември.

• Списък на изрязаното за тази вечер — отбелязаният сценарий на инспектора, с две реплики, един жест и задраскано затъмнение. Всяка вечер пристига нов.
• Режисьорската книга (Regiebuch) — суфльорската книга, четири ръце, единадесет години, две скъсани страници.
• Сценична креда и книга с означения — отметки за всяка ръка и крак на подиума и дванадесетте живи картини, разчетени по тактове.
• Грим и студен крем — три нюанса, споделена пудра и напуканото огледало в гримьорната.
• Три пощенски картички от Париж — неподписани, всяка с една-единствена сценична ремарка на гърба: ЗАДРЪЖ. ЗАТЪМНЕНИЕ. ИЗХОД.
• Ключ за ложа четири — на червена копринена лента, за ложата, която управата пази за приятели на театъра.
• Малкият револвер на Рендт — никелиран джобен пистолет с пет патрона, подписан за получаване от сценичния управител. Никой не знае от кого защитава и кого.

Сцената, цензорът и светът за възрастни

Моргенрот работи на висока температура и третира представлението като собствен апетит. Актовете са наречени направо: Жива картина, в която две жени са подредени като любовници под червена светлина, а публиката е на два метра и няма право да мърда; жива картина на мъж, поет в устата и задържан деветдесет секунди, докато оркестърът свири; затъмнението, което не е толкова тъмно, колкото твърди програмата; ложа на патрон с наполовина дръпнат завес и ръка под пола; избата след представлението, където трупата съблича това, което завесата е запазила; репетиционната зала в два през нощта, където пианото спира по средата на такта; проверка на цензора, която се превръща в друг вид проверка на празната сцена. Телата са описани честно — грим, пот, студен крем, коприна, следи от жартиери — а вниманието на публиката е физическо събитие.

Сцената доставя еротика всяка вечер още от първото представление, а достъпът зад кулисите е открит: трупата е семейство, което дели легла и цигари. Първата пълна среща с именуван персонаж се случва в първата третина — било на сцената, след като салонът се изпразни, било в ложа с дръпната завеса. Това, което трябва да се заслужи, е личната сцена — честността на Лоте, признанието на Джо, посещението на Краус, скръбта на Петер, завръщането на Илзе — а най-интимната сцена е запазена за след като решите какво да правите с макарата и цензора.

Властта в този дом е истинска: цензорът, собственикът, инвеститорът и звездата държат различни лостове, а „Ерос Фабъл“ е нецензуриран и оставя всеки акт отворен — от играта до принудата. Съгласието се договаря постоянно в трупа, която работи гола заедно, а сцената, в която някого притискат със власт, е написана без колебание — със съпротивата, сметката и цената. Ако принудите тяло, театърът ще разбере до сутрешната завеса, а толкова малка трупа няма лично пространство, в което да се скрие.

Управление на театъра: Три съвета за оцеляване