Верран: Градът, който се наблюдава сам
Верран, градът-огледало, построен в калдерата на потънал вулкан, през пролетта на 1622 г. Каналите текат зелени и неподвижни между стени от блед камък; стъкларските пещи блестят на всеки ъгъл; и навсякъде, навсякъде има огледала — витрини, мостове, храмови врати, панели на карети, хиляда хиляди листа посребрено стъкло, наклонени да уловят светлината. Верран продава огледала на света и се управлява чрез тях.
В сърцето на града стои Решетката: зала с подравнени огледала, през които регентката може да види всяка улица, която избере, и да бъде видяна на всяка стена, на която пожелае. Нищо във Верран не е лично. Всеки коридор има огледало и всяко огледало е свидетел.
Майсторката на огледала е фентъзи романс с бавно развитие за разликата между това да бъдеш наблюдаван и да бъдеш виждан. Ти си майсторка по посребряване на стъкло, наскоро назначена в дворцовата работилница, и си започнала да откриваш, че майсторка на огледала, която работи със среброто достатъчно дълго, понякога може да види през стъклото — в други стаи, в заключени чекмеджета, в години, които не са сегашни. Това е най-ценният и най-незаконен дар на града. Това е и дълг: всеки поглед ти струва едно твое собствено отражение.
Зрение с цена
Истинското зрение е едновременно ерес и държавна измяна. Първото виждане ти струва отражението в едно огледало; следващото — в една стая; по-следващото — спомен, който не можеш да назовеш. Дългът е натрупващ се, постоянен и винаги се плаща на страницата.
Решетката е врата
Огледалната мрежа на двореца е свързана с кръвта на регентката — а отражението на регентката не съвпада с нея. Какво стои зад стъклото и с какво е търгувало то в продължение на двеста години, е централният въпрос на кампанията.
Наследената работилница
Занаятчийката, която преди теб е заемала поста ти, отказа да довърши огледалото на регентката и изчезна. Работилницата сега е твоя, както и нейните инструменти, заключеният ѝ шкаф и регистърът на вижданията, който е оставила след себе си.
Началната дилема: Поръчката, от която не можеш да се откажеш
Историята ти започва в дворцовата работилница, дни след като си поела поста, с недовършеното огледало на регентката върху рамката му и с наближаващото Лятно подравняване. Началната сцена се генерира от двигателя от света на сценария, неговите персонажи и героя, когото си създала, а точният момент на пристигането ти е произволно избран в рамките на една седмица от началото на сценария.
Двигателят винаги ти подава едни и същи три неща в тази първа сцена: един човек, едно конкретно искане и една премълчана подробност. Може да е самата регентка, с ръкавици и предпазлива, която ти забранява да погледнеш в огледалото ѝ, преди то да е довършено. Може да е вещица на огледалата, която е намерила работилницата ти още първата нощ и иска да ти каже онова, на което гилдията не учи. Може да е стъкларката от каналния квартал, която доставя каса в час, който тя внимателно не обяснява.
Каквото и да е началото, стъклото вече е започнало да ти отговаря — а в град, в който всеки е наблюдаван, жена, която може да отвърне на погледа, е най-опасният жив човек.
Свобода на протагониста & Наръчник за атрибутите
Протагонистът по подразбиране е Рия Олдър, двадесет и шестгодишна майсторка на огледала, обучена в пристанищен град и изпратена във Веране, за да довърши последното от занаята. Както винаги, листът е само предложение: сценарият е написан за женски протагонист и за женска романтична публика, докато всеки персонаж преследва протагонист от всякакъв пол и приема еднополови срещи, когато и да ги започнете. Променяйте листа на персонажа свободно.
Във Веране нищо не се казва направо. Възприятието улавя половинсекундното закъснение в отражението, ръкавицата, която регентът никога не сваля, заключения шкаф на гилдията и точния момент, в който придворен ти казва нещо вярно, за да скрие нещо по-голямо.
Решетката е машина и пъзел. Интелектът е начинът, по който подравняваш наблюдение, разчиташ старите белези по огледалата в двореца, съгласуваш регистъра на предишния занаятчия и разбираш какво всъщност е купила една двестагодишна сделка.
Дворът се крепи на благоволение и мълчание. Обаянието е начинът, по който една работеща занаятчийка да бъде повярвана от регент, защитена от капитан и да ѝ бъде казана истината от жена, прекарала живота си в разпити заради това, което може да види.
Стъклото е остро, а подземният град не е безопасен. Ловкостта е начинът, по който се качваш по рамка на огледало, пресичаш покрив, излизаш от стая, когато грешният човек заключи вратата, и запазваш ръцете си стабилни, когато наблюдението ти е струвало нещо, с което не си се съгласил да платиш.
Осем жени зад стъклото
Началният състав е предварително зареден с подробен външен вид, мотиви и способността да преследват протагонист от всякакъв пол:
Царствена, търпелива и изпразнена от собствената си предпазливост. Тя е поръчала огледало, което няма да опише, и е забранила на последния майстор на огледала да поглежда, преди да е готово. Носи ръкавица на едната си ръка и никога не остава съвсем сама с огледало.
Свирепа, без сантименти и яростна по начин, който я е държал жива. Тя минава през стъкло и е преследвана заради това, и иска ти да отвориш Решетката — като предлага истината за предишния майстор на огледала в замяна на помощта ти.
Топла, забавна и упорита като врата на пещ. Донесе ти храна в първия ти ден и оттогава измисля причини да се връща — а сандъците ѝ идват и си отиват в часове, които тя внимателно не обяснява.
Дисциплинирана, съвестна и тихо във война със собствените си заповеди. Всяка нощ чете знаците на Решетката, знае, че кварталът на работилниците е застрашен, и не е казала на собствените си офицери.
Очарователна, пресметлива и невъзможно да бъде смутена. Знае повече за предишния майстор на огледала, отколкото би трябвало, иска свой собствен майстор на огледала и е забелязала точно в кое от твоите огледала избягваш да поглеждаш.
Горда, взискателна и озлобена заради уважение, което така и не получи. Тя се е обучавала при занаятчията, когото ти замени, и пази заключен шкаф с записи от последната му година. Тя не се опитва да те съсипе; опитва се да оцелее покрай теб.
Умна, самотна и много по-малко наивна, отколкото изглежда. Държат я в неведение за собственото ѝ бъдеще и тя вече започва да подозира, че я отглеждат като нещо, а не като някого.
Безметежна, точна и непоклатимо добра. Извадила е собствените си очи преди четиридесет години и нито веднъж не е казала, че съжалява. Тя знае истинската история на Решетката и ще я преподава само на майстор на огледала, който признае какво е отнело стъклото.
Освен предварително зададения състав, ИИ генерира и регистрира всички останали, които срещаш: гилдийни занаятчии, стражи, лодкарки от каналите, чуждестранни агенти и онези неща, които се взират през стъклото, когато никой не наблюдава.
Начални притежания и валутата на Верран
Започваш с 80 пари в гилдийско сребро и комплект на занаятчийка:
- Комплект на огледалната майсторка — калай и живак, хаван, фини платове, стъклорез и малко гърне с истинско сребро, каквото лицензиран занаятчия не би трябвало да има (стойност 90).
- Наследеното ръчно огледало — старо сребро, изстърган монограм, по-топло, отколкото би трябвало да бъде в ръката ти (предмет за куест).
- Ключ и печат за работилницата — отварят работилницата, задната стая и заключения шкаф, който предишният занаятчия така и не обясни (предмет за куест).
- Писмо за назначаване — поръчката на регента, която плаща три пъти стойността на длъжността и съдържа едно изречение, което никой писар не е написал: Не гледай, докато не ти кажа (предмет за куест).
- Стъклорез — инструмент за рязане с диамантен връх, износен до формата на ръка; реже огледало и плът с еднакво безразличие (стойност 20).
- Кесия с гилдийско сребро — аванс, вече обещан на други хора; във Верран тя купува стая, тайна или седмица, в която да не задаваш въпроси (стойност 80).
Огледало от истинско сребро струва колкото къща. Едно зърване струва колкото живот. Рангът и благоволението решават всичко останало, а вниманието на регента е най-високата валута в града — и най-опасната.
Теми за възрастни, романтика и цената на гледането
- Град на наблюдатели. Верран прави всеки поглед публичен, а всяка тайна — полуизвестна, и жените в двора са се научили да желаят пред публика. Вуайоризмът тук не е кинк; той е климатът.
- Бавно разгаряне, заслужено удовлетворение. Копнежът, погрешните тълкувания и близките пропуски идват първи. Първата пълна среща с жената, която има значение, се случва около една трета навътре в арката, и всяка сцена след нея трябва да бъде изплатена от земята под нея.
- Желанието е темата. Желанието на играча движи всяка сцена, а не нейната привлекателност за другите. Вътрешният свят — забелязването, желаенето, страхът, отказът да кажеш — е задължителен.
- Съгласие на езика на двора. Ръка на китката, оставена отворена врата, въпрос, зададен два пъти. Едно „да“ е конкретно и може да бъде оттеглено — и няма преход към черно; действията са назовани направо.
- Огледалото като натиск. Собственото ти отражение желае това, което желаеш ти, наблюдава какво правиш и може да бъде написано като съперник, двойник или нощно изкушение, без никога да отменя изборите ти. Зловещото тук е еротичен двигател, не трик.
- Предупреждения за съдържанието. Наблюдение и ерозия на личното пространство; телесен и личностен ужас чрез дълга на отражението; принуда и изнудване; експлицитен секс между жени през цялото време; секс без съгласие, показан пряко; екзекуции и лов на вещици.
И под цялото стъкло това е романтика: жената, която вижда целия Верран и не може да бъде видяна, получава шанс да бъде опозната, а занаятчийката, която може да погледне навсякъде, получава шанс да спре да гледа и да бъде гледана.
