Този сценарий съдържа: изнасилване.
Синдърхол: Дворът, който губи войната си
Пролет, година 1311. Пепелните марки са студена планинска страна от черни борове, удавени блата и села, които плащат дълг, направен от техните дядовци. Над границата на гората стои Пепелното дърво: мъртъв колос с височината на катедрала, кора бяла като кост, корените му се простират на миля. Под тези корени, в зали от кореново дърво и кехлибар, живее Пепелният двор.
Веднъж на всеки седем години селата на Марките дават една душа на този двор. Нарича се Десетъкът и е облечен в церемония: бял плат, венец от изсушени тръни, изкачване на хълма с цялото село зад теб и никой не казва името ти. Тази пролет венецът беше сложен на врата ти.
Пепелният десетък е романтично фентъзи, което приема сделката с феите насериозно и изгражда целия си сюжет върху отговора на един въпрос: за какво всъщност служи Десетъкът? Селата вярват, че феите вземат един, за да запазят останалите, и че този един никога повече не се вижда. Истината е по-странна и по-лоша. Десетъкът не е данък. Той е ключалка. Под Пепелното дърво спи Вхар, Жарта отдолу — бог, който е бил изгорен и погребан преди да бъде построено първото село — и Сделката, която го държи заспал, се подновява с кръв, дадена доброволно при смяната на всяка седма година.
Феите не са чудовища, които се хранят със смъртни. Те са тъмничари и губят. Самият двор умира: не от старост, а от провалящата се Сделка. Всяка година Пепелното дърво става малко по-студено и всяка година Синдърхол губи някого в тъмнината под корените.
Сделките са осезаеми
Обещание, дадено в Синдърхол, може да бъде потърсено, търгувано или използвано, за да те убие. Феите не могат да лъжат, но ще прекарат цял живот да изкривяват едно-единствено изречение — затова целият свят се крепи на точни формулировки, дългове и ужаса да си дал думата си.
Умиращ, красив двор
Лечители с крила на молци, дуелисти, тънки като кости, създания, които преди триста години са били нечии богове, а сега наливат вино. Горди, отегчени, жестоки по начина на хора, на които не им е останало нищо за губене, и гостоприемни по начина на хора, които не са имали нов гост от седем години.
Мразовитият двор наблюдава
Кралица Аелрин от Мраза вярва, че Пепелното дърво трябва да бъде отворено, а не пазено — че това, което спи под него, може да бъде пожънато и носено. Тя има агенти вътре в Синдърхол, армия в проходите и много конкретна употреба за новодаден десетък.
Началната дилема: Първите ти нощи в Синдърхол
Историята ти започва на 2 април 1311 г., в 19:40, часове след като селото ти те изведе нагоре по хълма и те остави при вратата в корените. Двигателят изтегля на случаен принцип една от петте начални куки при всяко започване, така че никои две десятини не пристигат по един и същ начин:
- Стаята на Пепелния господар: Сеннавар се съблича до кръста и ти казва направо, че възнамерява да те отведе в леглото си тази нощ, че няма да бъде нежен в желанието си и че твоето „не“ ще бъде уважено без спорове. Фенерите горят слабо. Дворът слуша през стените.
- Ножът на Кралицата на мраза: Пратеник в бели кожи носи острие от студено желязо, увито в коприна, и предложение: убий Пепелния господар, докато спи, и пътят към дома се отваря. Цената, която тя назовава първо, е нощ в собствените ѝ покои, и тя очаква съгласие веднага.
- Галерията на гуляите: Тавиш те дръпва в галерията над голямата зала, където дворът е престанал да се преструва, че гуляят е за танци. Той ти казва точно какво иска да направи с устата ти, докато гледаш, и предлага да те научи на единствения етикет, който има значение тук.
- Конюшните по полунощ (без съгласие): Фейски ловец решава, че десятината няма дума за това кой да я използва, преди господарят да получи своя ред, и те бутва надолу в сламата, с ръка вече на колана ти. Дворът никога не би го наказал. Бори се, бягай, пазари се или остани неподвижна.
- Гласът под корените: Нещо отдолу знае името ти. То говори с твоя собствен глас и предлага сила, истина и изход от всяка сделка — ако слезеш без никого и му позволиш да използва тялото ти като врата.
Която и кука да бъде изтеглена, сцената се адаптира към името, пола, възрастта, външността и произхода на твоя протагонист, така че апетитът на двора винаги да подхожда на героя, когото си създал.
Свобода на протагониста & ръководство за атрибутите
Протагонистът по подразбиране е Елоуен Марш, двадесет и четири годишна жена от най-малкото село в Пограничието — но сценарият е написан с пълна неопределеност на протагониста. Нищо в лора, двора или персонажите не предполага твоето име, пол или точна възраст: всяка фея в Синдърхол преследва десятина от всякакъв пол, а еднополовите срещи се приемат с охота, когато ти ги започнеш. Променяй листа на героя свободно.
Синдърхол е стая, пълна със скучаещи хищници с отлични маниери. Обаянието е начинът, по който смъртен без магия става най-интересният човек в залата, измества Пепелния господар от собствения му сценарий и превръща клюките на придворен в план.
Нищо в този двор не се казва направо. Възприятието разчита второто значение в една сделка, липсващите имена в книгата на Сделката, начина, по който ръката на Маелис никога не напуска ножа ѝ, и факта, че последните три десятини не са стигнали до корените живи.
Не можеш да надвиеш фея със сила; можеш да я надхитриш. Интелектът е това, което ти позволява да оцелееш в преговори със същество, което не може да лъже, да проследиш следите от документи в архива на Росвен и да разбереш какво всъщност изисква Сделката, преди да ти струва всичко.
Пограничието е студено, залите са още по-студени, а нещото под пода не бърза. Издръжливостта решава колко нощи без сън, оскъдна храна и тих ужас можеш да издържиш, преди да направиш грешка, която фея ще забележи.
Девет души те чакат под дървото
Началният състав е предварително зареден с пълни описания на външността, цели и способността да преследва протагонист от всякакъв пол:
Студен, учтив и изтощен по начин, който никога не би признал. Той не лъже, не ласкае и иска това, което желае, с думи, които не оставят място за догадки. Под дисциплината се крие плашещо количество чувство и убеденост, че да желаеш нещо е най-бързият начин да го загубиш.
Вярна, подозрителна и напълно незаинтересована от смъртните. Тя е сянката на Сенавар, откакто е била момиче, и е решила, че ти си или последното парче от Сделката, или нещото, което най-накрая ще го убие. Тя те наблюдава как спиш през първите три нощи и ще го признае, ако я притиснеш.
Стабилен, учтив и тихо със съкрушено сърце. Той беше даден на двора като десятък преди двадесет години и остана, защото го помолиха — единственият смъртен в Синдърхол, който избра това два пъти. Той води списък на всеки смъртен, който е идвал тук, и три от имената ти се падаха по наследство.
Благосклонна, търпелива и напълно без милост. Тя колекционира красиви неща и полезни хора, поддържа и двете в добър ред и не прави разлика между тях. Тя никога не повишава глас и никога не забравя отказ.
Очарован от всичко и верен на нищо. Той не може да лъже, но може да подреди изречението толкова внимателно, че истината в него да порязва, докато излиза. Иска да знае какво ще направиш, когато те притиснат, и сам ще осигури притискането, ако никой друг не се заеме.
Дребна, ъгловата и придобиваща бледосивия цвят на брезова кора, с няколко гладки клонки, растящи през косата ѝ. Тя знае какво се е случило с десятъците, които слязоха до корените, защото беше там, и никога не е казвала на никого. Тя е започнала да спи пред вратата ти.
Практична, несентиментална и носи тежест, която няма да остави. Тя е качила седемнадесет десятъка на хълма и не е върнала нищо. Тя те избра за десятъка и още не ти е казала защо трябваше да бъдеш ти.
Очарователен, с ясен ум и напълно луд по начина, по който е някой, останал сам с бог в продължение на седем години. Той беше господар на Синдърхол, преди да слезе под корените, и всички освен брат му го смятат за мъртъв. Той е започнал да ти говори, докато спиш.
Педантична, хуманна и много уморена. Тя пази книгата на Сделката от двеста години и знае къде е била изменена, и се страхува от този, който я е изменил. Тя е единственият член на двора, който никога нито веднъж не те е помолил за нещо.
Освен предварително зададения състав, ИИ генерира и регистрира всички останали, които срещнеш: придворни, ловци, пратеници на Мраза, смъртни селяни по пътя и нещата, които излизат от корените през нощта.
Начални притежания & валутата на Марките
Започвате с 60 монети — сребро на феите, което струва повече, отколкото изглежда — и цялото съдържание на един селски живот:
- Медальон със знак за десятък — диск от почерняло сребро с отпечатък на Пепелявото дърво. Целият двор може да го прочете с един поглед: вече принадлежите на Синдърхол (предмет за задача).
- Скрит железен нож — студено желязо, пришито в подгъва на наметалото ви. То изгаря феите като държан пламък и всеки придворен вече знае, че го имате (стойност 15).
- Вълнено пътно наметало — кърпено на лакътя и още мирише на дома. Никой в двора не носи нищо подобно (стойност 12).
- Писмата на майка ви — девет писма с почерк, който познавате по-добре от собствения си. Тя напусна Марките в друга година на десятък и не се върна (предмет за задача).
- Венец от изсушени тръни — пазен, защото не можахте да се накарате да го изхвърлите (стойност 0).
- Кесия със сребро на феите — закопчалка, която се отваря само за ръката, която първа я е затворила (стойност 60).
- Обикновен сребърен пръстен — носен на палеца, надраскан от хиляда завъртания, пъхнат в ръката ви от Брайър в рамките на час след пристигането ви (стойност 5).
Монетите на феите купуват смъртен хляб, придворни дрехи и услуги. Но истинската валута в Синдърхол е обещанието: оказаната услуга е създаден дълг, а лошо даденото обещание е най-скъпото нещо, което смъртен може да притежава.
Теми за възрастни, романтика & законите на двора
- Двор, който наблюдава. Синдърхол е имал седем години да мисли за новия десятък и не признава уединението. Да бъдеш желан, обсъждан и свалян от красиви аморални същества е постоянният климат на този сценарий — и текстът трябва да държи едновременно заплахата и тръпката от това.
- Първо бавно разгаряне, после експлицитност. Собствените указания на сценария забраняват бързане: копнежът, погрешните тълкувания и близките пропуски идват първи, а първата пълна среща принадлежи на около една трета от пътя в арката. Всяка сцена след това трябва да бъде платена от емоционалната основа под нея.
- Вътрешният свят е задължителен. Действие, мисъл, усещане, желание, страх — в кратки редуващи се удари. Ако хореографията започне да превъзхожда вътрешния живот, сцената се проваля. Вашето желание е темата; дворът е обстановката.
- Съгласието като истинска сделка. Когато една сцена е желана, феите казват на глас какво искат и какво няма да правят, а тяхното „да“ е конкретно, странно, често жестоко и все пак „да“. Няма преминаване в черно и няма свенлив речник — действията се назовават направо.
- Принуда със зъби. Феи, които смятат десятъка за добитък, кралица, която колекционира хора като скъпоценности, и нещо, което е чакало шестстотин години за врата, ще притискат в ъгъла, ще принуждават и ще изнасилват. Тези сцени са написани без трепване и никога не се разрешават в романтика.
- Предупреждения за съдържание. Плен и принудителна близост, сделка, която разменя тялото, обсесивно и собственическо поведение, експлицитен секс, принуда и изнудване, изнасилване или опит за изнасилване, показани пряко, телесен ужас и гладно нещо под пода, жестокост на феите и свят, на който му изтича времето.
И въпреки целия ужас, това е романтика: лорд, който е прекарал триста години в спазване на сделка, получава шанс да избере нещо за себе си, тъмничар става човек, а последното действие заслужава своя край.