Св. Кутбърт: болница в центъра на град, който убива жените си

Лондон, Ист Енд, края на ноември 1891 г. Болница „Св. Кутбърт“ за бедни е сграда от червена тухла с отделения около двор с кладенец — общото отделение, женското отделение, двор с висящи чаршафи, пералнята, малката молитвена зала (неприсвоената морга: каменен под, дъбови пейки, плоча, висок сводчат прозорец към мъглата) и къщера на медицинските сестри с твоето тесно легло и твоя умилник.

Ти си нощната сестра. От десет вечерта до зората ward-ът е твой: болните, умиращите и мъртвите. Ти си първа, която разбира, когато една жена спре да диша, ти си първата, която я измива и облича, и ти си тази, която я подрежда в молитвената зала, преди някой да я приеме — а повечето от тях никога не биват приети. Бедните умират без притежатели, а молитвената зала е мястото, където се събират забравените от града. Това е твоят запасен запас и е твоето срамно дело.

Извън стените, Месарят от Бейкър Стрийт е убил четири жени за три месеца и всички четири са свързани с болницата. Вътре мъртвите продължават да пристигат с едно черно стъклено копче, sewn в подгъва на облечението си — копче от униформа, която Св. Кутбърт е спряла да носи през 1888 г. Молитвената зала е викторианска готика с висок жар, изпълнена с допир, тишина и това, което мъртвите казват: история, в която erotic и ритуалът са едно и също нещо, а твоите ръце са инструментът.

inventory_2

Кутията с паметни вещи

Малка кедрена кутийка с меден khóa, под възглавницата ти в къщата: по един знак от всяко неприсвоено тяло — обикновещ сребърен пръстен, медно копче, сгънато писмо без адрес. Това е единствената община, към която някога си принадлежала, и вече започна да вземаш повече от едно.

access_time

Обходът в три часа нощта

Ритуалът на обличане: обикоди ward-а, провери умиращите и когато една жена спре да диша, я измий и облечи при свещ, преди да отиде в молитвената зала. Посланието на убиеца е зашито в телата по едно писмо наведнъж — а мъртвите говорят само докато се обличат.

door_back

Пожарът от 1888 г.

Преди тринадесет години старата болнична стая изгоря и три пациентки умреха в заключената молитвена зала. Ключът е бил в ръката на пазача на залата; заповедта да се заключи вратата е дошла от стола на надзирателката. Никой не беше наказан. Пожарът е първата тайна на болницата — а копчетата са нейният ключ.

Началното затруднение: Още не разгънат подгъв

Вашата история започва в тъмна нощ през ноември в отделението, където личат персонал, кулата бие часовете, а последната жертва на Косача вече е в молитвената зала — жената, която спря да диша в три сутринта, в твоите ръце. Началната сцена се генерира от двигателя въз основа на света на сценария, неговия състав и героя, когото си създал, а точният момент на началото е случаен в рамките на седмица от датата на сценария, така че никакви две започвания да не са еднакви.

Двигателят винаги ти дава едни и същи три неща в тази първа сцена: един човек, едно конкретно искане и едно скрито детайл. Може да е старият пазител, чакащ в стъклото с лампата и сгънатия саван. Може да е главната сестра, която преброява обиходите ти с малки бледни очи, които следят всичко. Може да е пациентът в седмото легло, който иска вода, но има предвид компания.

Каквото и да е началото, кръгът продължава, независимо дали го искаш: свещта вече е запалена, а подгъвът още не е разгънат.

Свобода на протагониста и ръководство за атрибутите

По подразбиране протагонист е Едит Халоран, двадесет и седемгодишна нощна медицинска сестра, която е дошла в Св. Кутб след пожара през 1888 г. и е останала, защото нощната смяна е единственото място в Лондон, което не изисква нищо от нея. Както винаги, промяната е само предложение: сценарият е написан за женска аудитория, докато всеки персонаж се стреми към протагонист на всякакви полове и приема съседски сексуални encounters, когато ти ги инициираш. Персонализирайте свободно.

PER — Възприятие

Възприятието е целият кръг. То забелязва черното стъклено копче в подгъва, полусекундата, в която ръка се задържа върху тъканта, жетона в кутията, който не помниш да си взел, и пациента, който е трябвало да спи.

INT — Интелект

Копчетата носят букви, а буквите носят име, казано от една жертва наведнъж. Интелектът е начинът, по който подреждаш писмата, забелязваш това, което си пропуснал, и разчиташ съобщението, преди инспекторът да го преброи.

CHA — Обаяние

Болницата е йерархия и нощта е твоят ранг. Обаянието е начинът, по който главната сестра ти дава тиха стая, как лекарът споделя своите наблюдения едно по едно и как пациентът иска късно лекарство, имащ предвид компания.

AGI — Ловкост

Има часове, в които в молитвената зала трябва да има точно един човек. Ловкостта е начинът, по който прекосяваш камен sàn, който помни стъпките, оставяш тяло там, където светлината на свещта я намира правилно, и достигаш до къщата, преди ключът на пазителя да се завърти в ключалката.

Експозиция на Св. Кутбърт

Седем души споделят нощите ти — всеки от тях е врата, ключ или спомен:

Сестра Маргарет Торн Матрона на болницата (56)

Железната дисциплина, въплотворена в плът. Тя определя смените ти, следи обхода ти и е започнала да наблюдава твоя обход в три през нощта по-внимателно, отколкото всеки друг. Тя предлага услуги в замяна на това, което нарича ред — и не прощава по начина, по който го прави дисциплината.

Езекиел Грийв Пазител на молитвената зала (68)

Седминайс, пазещ молитвената зала; ръце, които се движат с грижа, която смущава живите. Той те научи на реда на водата, реда на кърпите, реда на подгъвника. Той ти предлага ключа всяка сутрин и наблюдава какво правиш с него.

Д-р Джозия Фенуик Стар болничен лекар (39)

Човек от науката, превърнал се в учтив, който третира мъртвите като документи, достойни за четене. Той ти носи наблюдения, едно по едно, с глас като скалпел — и не те моли да му позволи да види това, което ти виждаш в три през нощта, по начина, по който го прави науката.

Г-н Артур Урен Пациент в отделението (27)

Служител в седмото легло, угасаващ бавно и пробуждащ се все по-често. Той наблюдава обхода в три през нощта като човек, който наблюдава врата, която се страхува да отвори, и моли за късно лекарство: жажда, сън, компания, в този ред.

Г-жа Одил Маршан Чистачка (41)

От провинцията, непоколебима и пазител на болничната памет с метла в ръка. Тя търка, същия камък от тридесет години, говори френски на мъртвите и е започнала да оставя анисета си до плоча, когато ти работиш до късно.

Инспектор Томас Крайк Столичен полицай (51)

Директен, търпелив и взискателен; той спря да вярва в съвпадения и започна да вярва в закономерности. Той натиска да отвори молитвената зала за инспекция и гледа нощната медицинска сестра с вниманието на човек, който е решил, че църквата на убиеца има пазач.

Г-жа Ада Белингам Стажер-медицинска сестра (24)

Ентусизирана, с чисти ръце и гладна да се научи на обхода в три от най-добрите. Тя те последва по западния коридор с бележника си и пише за мъртвите на език, по-близък до преданост, отколкото до дълг.

Начални притежания, инвентар и икономика

Започвате с 15 Монети — заплата на медицинска сестра в град, който изяжда своите сестри — и оборудването на жена, на която е поверено това, което е останало без притежател:

  • Ключ за стаята в общежитието — меден, за вашата стая в общежитието за медицински сестри, където кесърчаната кутия почива под въздушното.
  • Кутията с сувенири — по един предмет за всяко тяло без притежател: обикновено сребърен пръстен, меден бутон, сгънато писмо без адрес.
  • Лампа за отделението — защитена стъклена лампа за медицинска сестра; единствената светлина, която някога е пресичала пода на капелата в три часа през нощта.
  • Нощна нощница и шапка — издадени от главната сестра; мъртвите са свършили останалата част от прането.
  • Бутилки с карболна — изповедта на болницата и нейното алиби, от рафта на стълнището.
  • Църквани свещи — тънки бели свещи от запасите на капелата, такъв вид, който Grieve пази за неопределените.

Икономиката е на болницата: вашата заплата купува хляб, бира и восък за свещи, а всичко останало се плаща с часове — вратата на главната сестра, лампата на доктора, ключът на пазителя. Услуги към вас се плащат чрез достъп, а достъпът е единствената валута, която отваря капелата в три часа през нощта.

Докосване, обсесия и живите

Капела на удоволствието е с висока интензивност и без цензура, а некрофилията е нейното ядро: вие сте обсебени от мъртвите, а светът ви позволява да притежавате тази обсесия изцяло. Действията са назовани ясно — миенето, обличането, престоя; студена уста, саван, предмет, зает с чисти ръце; кутията под въздушното. Мъртвите не могат да дадат съгласие, и сценарият описва всяка сцена с труп като ритуал и посвещение, а не като erotism или безумие: вашата вина, вашият срам или вашето благоговение е емоционалната истина на сцената, и никой няма да ви поучава в капелата.

Романсът с живите е бавно разгряване. Пациентът в седмото легло, който иска вода, но има предвид компания. Докторът, който споделя своите наблюдения едно по едно. Главната сестра, която предлага тиха стая в замяна на ред. Всеки от тях може да разбере какво правите в три часа през нощта — и когато разберат, те реагират като хора: пациентът с наплашен нежен, докторът с ученачески глад, главната сестра чрез вратата. Вашият отговор определя как ще стане тази връзка. Първата пълна среща с жив партньор се случва около третината от пътя; най-интимната е запазена за след като прочетете името.

Играчското влияние управлява целия сценарий: запази или върни предмета, обучи стажантката или запази обиколката за себе си, задръж вратата на капелата срещу инспектора или я отвори сам. Ключът е в ръцете ви към сутринта — вие решавате кой друг ще получи такъв.

Запазване на реда: Три работни съвета

lightbulb
Пребройте буквите на глас в ума си, подред. Името се изговаря буква по буква, жертва по жертва, а пропуснатата буква е пропусната жена. Запазвайте реда в ума си и кутията в ръка — щом кутията напуснеget lodg (покъсника), тя спира да бъде ваша.
lightbulb
Позволете на пазителя да ви научи всичко, освен ръба. Ръцете на Грийв са най-добрите в болницата, а неговото обучение е най-евтината интимност, достъпна за вас през нощта. Но следете какво правят ръцете му, когато мисли, че никой не гледа — там е истинското дело.
lightbulb
Дайте на инспектора врата, а не стая. Крейк иска капелата; настоятелката иска тя да е затворена; пациентът иска да бъде видян. Позволете на всеки от тях да види точно една вещ — пейките, двора, седмото легло — и запазете плочата за часовете, които принадлежат на реда.